довика
  
    
    
  
  
        Види и: 
        	вика (несв.)
         
	
    
    
      
          
            
              довикаат
            
          
      
    
    
    
      Вид збор: Глагол, свршен
    
    
	    
	      Ранг: 18130
	    
	
    
    
      
          1.
          Повика некого, вика гласно по некого од извесна далечина.
        
         
          
		  Примери:
		    
	          
	            
	              Селанецот го довика, но момчето се правеше дека не го слуша.